Адаптирани помощни средства за деца и младежи с увреждания

„Променяме животи“ е мотото, което ни обединява с нашите дългогодишни партньори от Фондация „Мотивация“, Румъния. Благодарение на тях Фани и Гита за втори път се сдобиват с колички по мярка, съобразени с техните специфични увреждания и с нуждата им от удобно място за сядане.

Фани и Гита са сестри, които живеят в един от семейните ни центрове в Казанлък от 2015 г. Имат тежки физически увреждания, не могат да се изправят и да седят самостоятелно. А това е повече от нужно, за да имат пълноценен живот, за да се хранят, играят с приятелите си, да ходят на училище.

От седмица двете момичета имат нови колички, които са специално изработени в съответствие с размера и нуждите им.

Партньорството ни с колеги от Румъния започна през 2016 г., когато за първи път се свързахме с тях и те изработиха колички по мярка на четири от нашите деца с тежки физически увреждания. Организацията им е ангажирана със създаването и адаптирането на инвалидни колички за нуждите на хората с увреждания, така че да могат да живеят независимо и да се придвижват самостоятелно. Предварително получиха от нас необходимите параметри като възраст на децата и размери, за да подготвят подходящи колички. После пропътуваха цялото разстояние от Румъния до Казанлък и в рамките на един ден доставиха и на място адаптираха количките, така че да са удобни и да съответстват на специфичните нужди на децата. През последните пет години са идвали няколко пъти за подмяна или доставка на нови колички за нуждите на децата, които живеят при нас в центровете ни в гр. Казанлък.

И докато нашите деца растат бързо и с усмивка, колегите от „Мотивация“ продължават да ни помагат с необходимите помощни средства за тях. Миналата седмица те отново пристигнаха от Румъния с подновени колички, позиционираха децата и промениха на място, каквото е нужно, за да са удобни и по мярка. Сега Фани и Гита могат да седят удобно в новите си колички, да играят с приятелите си, да излизат на двора и ходят на училище.

Благодарим много за партньорството, внимателното отношение и прецизността, с която работят колегите от фондация „Мотивация“ в Румъния. А лъчезарните и заразителни усмивки на момичетата и признателността на нашите социални терапевти, които се грижат за тях, са толкова големи, колкото са професионализма и сърцатостта на колегите ни от Румъния.

В средата на юли, след повече от година невъзможност да се пътува за удоволствие заради пандемията, младежите от един от семейните ни центрове в гр. Казанлък имаха удоволствието да посетят гр. Велико Търново. Това се случи благодарение на една бизнес дама от града и нейните клиенти. Г-жа Недялка Бангиева предложи да постави дарителска кутия в магазина си и с помощта на клиентите си да набере средства за екскурзия, с която да зарадва децата и младежите, живеещи в един от нашите центрове.

И така благодарение на увличащия пример на г-жа Бангиева, нейната клиентка – Джемиле Касабова, и други включили се в инициативата хора, бяха набрани средства за двудневна екскурзия и беше избрана дестинацията – Велико Търново, съчетаваща много културни, исторически и природни забележителности.

Екскурзията до старата ни столица донесе много положителни емоции и куп впечатления. Децата и младежите направиха обиколка и разгледаха музея „Затвор“, Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“, музей „Констанцалиева къща“, архитектурно-музеен резерват „Царевец“, парк „Мини България“ и Етнографски музей „Етъра“. По време на посещенията имаха възможността да слушат беседи за историята, бита и културата на България, да се запознаят с нови хора, да видят интересни места.

Радваме се, че всички участници в екскурзията се прибраха доволни, изпълнени с добро настроение и нови знания. Благодарим на всички хора, които дариха средства и на дамите, които отделиха от времето си и помогнаха тази разходка да се осъществи. Вярваме, че направеното добро е заразно и увлича хората, но най-важен е примерът, даден на децата.

Обичаме, когато историите ни са замесени с вдъхновение, гордост от постигнатото и стремеж към повече достижения.

Преди време ви разказахме за успехите на едно от нашите момчета в Националното състезание „Най-добър техник в машиностроенето“. Доброто му представяне в това състезание и сериозния интерес в областта на техниката и машиностроенето бяха повод той да бъде избран от училището си за участие в международен проект по програма „Еразъм +“ в сектор Професионално образование и обучение.

Проектът „Капково енергиен модел“ включваше двуседмично посещение в Германия за обмяна на опит с посещения в заводите на „BMW“ и „Порше“ – мечта за всяко момче, което е запалено по колите като Христо*.

Христо замина за Германия в началото на април и се върна очарован от всичко – от подредеността и чистотата там, от поддържаните паркове и красивите сгради, от отношението на хората и тяхната дисциплинираност. Това бе първото му излизане извън България и то със самолет, което допълнително изпълни с много впечатления и вълнение цялото преживяване.

Но най-развълнуван беше от това колко много може да се научи за толкова кратко време. Всички участници в проекта са били настанени в имение в град Шкойдиц. Там са се провеждали всички занимания, които са включвали ремонтиране на коли в сервиз в имението, както и игри и занимания след изпълнения с вълнения работен ден. Опитът, с който са се сдобили Христо и съучениците му за двете седмици пребиваване в Германия, е бил уникален, още повече, че не би могъл да се сравни с практиките в училищна среда. Това преживяване разшири кръгозора му и му позволи да погледне на собственото си развитие в нова светлина.

За съжаление епидемичната обстановка не е позволила посещение на заводите на „BMW“ и „Порше“, какъвто беше първоначалният замисъл на проекта. Но Христо е имал възможността да се разходи в Берлин, Дрезден и Лайпциг. Успял е да види паметника на Йохан Себастиан Бах, Бранденбургската врата, гарата на Берлин и Златния конник в Дрезден, както и да посети арт-галерия. За първи път е видял конна полиция.

Освен със сертификат за участие в проекта, Христо се върна уверен в това, че иска да продължи професионалното си развитие в сферата на механиката и ел. обзавеждането. След матурите той ще кандидатства в Технически университет, специалности „Автомобилна техника“ и „Транспортна техника и технологии“.

Ние му пожелаваме успех и упоритост в преследване на мечтите и вярваме, че ще се справи с всяко предизвикателство и трудност, както винаги досега.

Пожелаваме ти криле! И не спирай да преследваш целите си, милo момче!

Тази година Христо* ще завърши училище и ще трябва да тръгне по своя път. Той няма да разчита на родителска подкрепа като младежите, израснали в семейство. Няма да може да се връща вкъщи по празници и при нужда.

Но ние вярваме, че сме му дали увереност и сме му помогнали да следва мечтите си, да бъде упорит и да не се отказва. А една от неговите мечти е „да създаде нещо, което да помогне на света“.

Това е едно от нашите момчета. Умен, талантлив и борбен. От дете има интерес към техниката, както и към всичко, което се разглобява и може да се ремонтира. Като малък е помагал в автосервиза на чичо си и продължава да има страст към техниката и колите. Но освен това е добър по математика, харесва химията и изобразителното изкуство.

Тази година е последната му в Професионалната гимназия, в която учи. С огромно желание и ентусиазъм взе участие в първи кръг на състезанието „Най-добър техник в машиностроенето“, организирано от училището му, което се проведе в края на февруари. Заедно с останалите участници той реши тест от 20 въпроса по общотехническа подготовка и две приложни задачи. Прибра се удовлетворен от представянето си и, очаквано за нас, се класира за следващия кръг.

Състезанието е включено в календара на МОН и е обявено за национално от 2009 г., а започва да се провежда ежегодно от 1999 г. в горнооряховската техническа гимназия по идея на фондация „Милен Григоров“. Победителите получават сертификат за прием без приемен изпит в Техническите университети в страната – в гр. Габрово, гр. София, гр. Варна, гр. Русе и Минно-геоложкия университет „СВ. Иван Рилски“ в гр. София.

Преди време в наш разговор Христо сподели: „Ако запиша да следвам и натрупам повече знания, ще имам възможност да се занимавам с електротехника и да стана механик.“

Пожелаваме му да се подготви добре за предстоящото състезание и знаем, че когато човек има цел, постигането й е само въпрос на време.

*Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.

Роден е в неголям град в южна България. Не познава баща си, на когото е кръстен, а майка си е виждал веднъж. Цялото му детство преминава в един от онези големи и нерадостни детски домове за изоставени в другия край на страната – северната, в затънтено селце, за което обикновено бихме казали, че е забравено от бога. До пълнолетие живее без представа за лично пространство и вещи и често е наричан с обобщеното наименование „дете с умствена изостаналост“.

Как мислите, че би продължила тази история?! Историята на Иван или Минчо, или Драго, или с други думи – на дете, отраснало във вече несъществуващите домове за деца с увреждания.

А ето и продължението на историята на Иван*. Заживява при нас преди 5 години. Сега е на 24 г. Добър и отзивчив. Работлив и готов да се притече на помощ. Обича да е ангажиран и да се труди. Изработва изящни оригами и има интерес към новите технологии. Харесва му да слуша музика и да е навън. Но освен това е любопитен и готов да се учи. И така вече има няколко завършени професионални курса – за строител, стругар, масажист… Знае, че те ще му помогнат да се развива и да стане самостоятелен.

Но най-много обича да готви. И днес е денят, в който сбъдва една от своите мечти – да работи това, което най-много обича. Иван успява да докаже своите умения и да си извоюва истинска работа като помощник-кухня във фирма за доставка на храна. Преди да започне работа на трудов договор, той провежда там практиката си към курса по готварство, който завършва наскоро. Работлив е и много отдаден на това, което прави и собственикът му предлага постоянна работа. А Иван е на върха на щастието си – ще работи всеки делничен ден по 8 ч. Работата му включва правене на заготовки, почистване на кухнята, помощ при приемане на стока. Има професионален ръководител – една от жените, които приготвят храна за старческите домове в града.

За нас, които се грижим за Иван, е изключително приятно да приемем отзивите от работодателя му, че се справя много съвестно и отговорно с работата, с желание помага, много добре се вписва в колектива, дори иска да остава и след приключване на работното време. Колегите му също не спират да го хвалят. А Иван с грейнали очи споделя с всички, че това е сбъдната мечта и очаква с нетърпение всеки работен ден.

И така въпреки нерадостното детство и предразсъдъците в обществото, че хората с интелектуални увреждания нямат място на пазара на труда, Иван работи, развива се и е полезен както за себе си, така и за общността, в която живее.

*Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.

Да растеш без семейство е едно от най-големите изпитания, които животът може да ти предложи. Така е и за младежите Ю. и С.*, за които това е ежедневие от ранна детска възраст. Но въпреки че са преминали през различни бури, те не спират да се стремят към своето по-светло бъдеще, да учат, да трупат опит и да мечтаят за свят, в който те са полезни и значими. От няколко години Ю. и С. живеят в къщите от семеен тип, управлявани от фондация „Сийдър“ и различни специалисти им помагат да следват неотлъчно стъпките към своето по-независимо и по-добро бъдеще. През лятото на 2019 г. започна и тяхното ново приключение – работа в дома за стари хора „Маргарита Асебо“, гр. Казанлък. А година по-късно Ю. и С. имаха възможност да надградят своите умения в работата си и с деца и младежи със специални образователни потребности. Това се случи с помощта на НЧ „Освобождение – 1884”, с. Шейново и два доброволчески проекта към Европейски корпус за солидарност. Едно приключение, което продължава и до днес.

В началото младите момчета започнаха с редовни посещения на възрастните хора от дома и им помагаха в различни занимания – съпровождаха ги на екскурзии и театър, четяха книги и им организираха забавни игри, купуваха стоки от първа необходимост и др. След време те имаха възможност да работят и в центрове от семеен тип. Въпреки нелеката работа с младежи със специални образователни потребности, Ю. и С. се справиха много добре и намериха подход към всеки един от тях. Те използваха методите на арт терапия, сензорна и музикотерапия. Организираха спортни дейности, пикници, конна езда и разходки сред природата. А упоритостта и постоянството им доведе до положителна промяна в живота на хората, за които се грижат, но и в техния собствен живот. В стремежа си да бъдат полезни на възрастните от дома за стари хора и на младежите от центровете от семеен тип, Ю. и С. бяха полезни и на самите себе си, защото това общуване ги научи на много нови отговорности, на търпение и разви у тях професионални и практически умения, които ще са им полезни винаги. Благодарение на усилията, които положиха и подкрепата, която получиха, те успяха да завършат своето професионално обучение и вече имат възможност да работят в рехабилитационни и балнео центрове. В допълнение двете момчета завършиха професионален курс по готварство и фризьорство. С. продължава да развива своите умения с надграждащ готварски курс, а Ю. посещава уроци по музика и народно творчество при професионален преподавател и подобрява знанията си по математика с помощта на опитен учител.

Фондация „Сийдър” благодари на НЧ „Освобождение – 1884” за партньорството, спомогнало за развитието и благополучието на нашите младежи.

*Имената на младежите са променени, за да се осигури конфиденциалност.

Честото миене на ръце е едно от малкото ефективни средства срещу коронавируса. Щателното сапунисване на ръцете за поне 20 секунди и изплакване с чиста, течаща вода унищожава повечето вируси и бактерии. Работа върши както топлата, така и студената вода, но в лошо време продължителен контакт с незатоплена вода е, меко казано, неприятно усещане.

През изминалата зима покривът на един от центровете от семеен тип на фондация „Сийдър“ в Кюстендил протича и поврежда газовото котле, което загрява водата за сградата, оставяйки обитателите ѝ без топла вода. Така миенето на ръцете както за живущите в центъра, така и за грижещите се за тях възпитатели се превръща в стресиращо преживяване. Вземането на душ става невъзможно.

Редът, спокойствието и предвидимостта в заниманията са ключови за добруването на живеещите в центъра младежи, които са с интелектуални и физически увреждания. За тях е особено трудно да разберат наложените от коронавируса промени в ежедневието им. Забраната за излизане и участие в допълнителни занимания, ограничаването на движенията им до територията на центъра, повсеместната миризма на дезинфектант и задължителното носене на маски предизвикват страх и тревожност. За капак на всичко се счупва и газовото котле.

„В началото беше особено сложно“, разказва изпълнителният директор на „Сийдър“ Александрина Димитрова. „Питаха ни: „Защо не можем да излезем, защо не можем да се видим с приятели?“ На всички трябваше да обясняваме, да ги успокояваме. Те по-трудно понасят промяната.“

Възпитателите в центъра търпеливо обясняват всички промени и осигуряват възможно най-плавен преход към извънреден режим на живот за младежите, но житейските несгоди като неработеща отоплителна система са трудни за пренебрегване. Подмяната на котлето става приоритет. От „Сийдър“ намират нов уред на достъпна цена и се договарят с местна фирма да извърши инсталацията му при преференциални условия. Това, което остава, е да намерят средствата, нужни за ремонта.

Фондация „Сийдър“ предоставя социални услуги на деца и младежи в неравностойно положение. Около 60% от работата ѝ се финансира от държавата, като това осигурява най-необходимото – покрив, прехрана и достатъчно персонал, който да отговаря на най-належащите нужди на подкрепяните деца и младежи.

Организацията обаче се стреми да предложи възможно най-добрата грижа, така че всяко дете да развие своя пълен потенциал. За да отговори на нуждите на всички деца чрез своите услуги и наеме необходимия брой възпитатели, терапевти и педагози, както и за да осигури нужното обучение и подкрепа на своя персонал, „Сийдър“ разчита на дарители. С дарения се финансира и отстраняването на аварии като тази със счупеното котле.

„Сийдър“ набира една трета от сумата, необходима за ново котле, от индивидуални дарения през българската платформа за дарения Platformata.bg. Дарение по програма StandingTogether на Фондация „Америка за България“ и Посолството на САЩ осигуряват разликата. Новото котле вече е монтирано в центъра в Кюстендил, а миенето на ръце се случва с много повече охота.

Предизвикателствата пред организацията обаче не са се изчерпали.

Около 100 деца и младежи разчитат на грижите на „Сийдър“ в един дневен и осем жилищни центъра в Кюстендил и Казанлък, а над 3000 са подкрепените от организацията от създаването ѝ през 2005 г. досега. Много от младежите се нуждаят от 24-часова грижа и специализирана терапия. Повечето преминават през учебна програма, пригодена към техните нужди. За служителите на „Сийдър“ няма прекалено „трудни“ деца или деца, на които не може да се помогне; всяко дете заслужава обич, грижи и възможността да разгърне потенциала си.

За да се стигне дотам обаче са необходими „много малки стъпки във времето“, според госпожа Димитрова, която споделя колко окуражително е да видиш „колко много се отразява добрата грижа – колко много променяш живота на всеки един от тях.“ Състоянието на всички младежи, за които фондацията се грижи, се подобрява значително с времето, а някои са способни и на независим живот след няколко години.

„За всяко дете или младеж е необходим индивидуален подход, който може да се променя и спрямо промените, настъпващи в живота им. Важното е обаче да имат сигурност, че не са сами. Ние им даваме тази сигурност“, казва госпожа Димитрова.

Индивидуалната работа с терапевти, психологическата подкрепа, 24-часовата грижа и специализираните обучения изискват огромен финансов ресурс. Пандемията с Ковид-19 добавя разходи и премахва важен източник на доходи за организацията: събитията. „Сийдър“ е сред първите неправителствени организации, които провеждат благотворителни балове в страната, а преди кризата набира дарения най-често по време на дарителски мероприятия и неформални сбирки, благодарение на които през годините успява да спечели много редовни поддръжници.

„Нашите дарители от години се чувстват като част от общност и са горди, че са част от нея“, казва госпожа Димитрова. Кризата обаче се отразява и на тях, както и на способността им да даряват.

Въпреки трудностите, госпожа Димитрова е оптимист и споделя: „Малко по малко успяваме да се адаптираме.“ Особено горда е, че всички служители на „Сийдър“ продължават да идват на работа и даже работят по-дълги смени, въпреки че много от тях попадат в най-рисковата група от зараза с Ковид-19, а на служителите с малки деца се налага да ангажират роднини с гледането им.

Кризата с Ковид-19 преобърна живота на милиони по света, но допринесе и за нещо добро за младежите от „Сийдър“, споделя госпожа Димитрова. „Положителното е, че станаха по-близки помежду си и с хората, които се грижат за тях. Усещането за семейство се засили.“

Източник: сайтът на фондация „Америка за България“

За втора поредна година Деси, която живее в един от центровете ни от семеен тип, печели стипендия, осигурена от фондация „Благотворител“.

Стипендията е предоставена в рамките на тяхната кампания за подкрепа на ученици от 8 до 12 клас и студенти, лишени от родителски грижи.

Тази година кандидатите за стипендия трябваше да напишат есе по цитат от Далай Лама: „Ако всеки от нас осъзнае потенциала, който носи в себе си, светът наистина ще стане по-добър.”

Деси е в 11 клас, а нейното есе носи дълбочината и мъдростта на личния й опит. Тя е много отговорна и ученолюбива, обича да чете, а амбицията й е да се справя все по-добре в училище, макар че има много висок успех.

А това е нейното есе, с което спечели стипендията:
“Всеки човек носи дарба в себе си и е много специален. Въпросът е да можем да преоткрием себе си, защото най-трудната битка, която водим в живота си е със самите нас.
Всички ние мечтаем за един по-добър свят, в който хората ще се разбират и ще постигат това, което желаят, ще преоткрият своята дарба и ще се движат само в тази посока. Мечтаем за свят, в който не съществуват престъпления, насилие, омраза, страх, болка и страдания. Копнеем за свят, пълен със спокойствие. Векове наред хората са водили войни, за да изкоренят злото и да променят света. Обаче „злото“ е винаги срещуположната страна, защото всеки мисли себе си за прав и смята това, което прави за справедливо, макар и в очите на останалите да е ужасяващо.
Защо обаче след като всички копнеем за по-добър живот, все още продължава да има насилие, омраза, завист, войни и глад?
….Защото винаги са виновни другите.
Всеки човек създава свой собствен свят в зависимост от своето съзнание и степента, до която той е водил своята битка, откривайки себе си.
Дори и да живеем, с някого в един град, на една улица или къща, или дори това да е нашият брат или сестра, нашите светове няма да са еднакви, защото степента, до която сме осъзнали себе си и сме се преоткрили, е различна….”