Във време на ограничения, породени от разпространението на Ковид-19, благотворителната ни инициатива Sky is the limit насочва вниманието на обществото към най-уязвимите – децата с увреждания и бариерите, пред които са изправени през целия си живот. Да създаваш възможности в ситуация, когато те са силно ограничени от външни фактори, е истинско предизвикателство, а за нашия екип това е поредният случай, в който работните процеси се променят и адаптират, за да осигурим най-добрата грижа за деца и младежи в неравностойно положение.

За екипа ни ограниченията са повод за търсене на нови хоризонти – неизпитани методи и подходи, както в работата с децата, така и в процесите по набиране на средства. С тази перспектива организацията ни работи вече 16 години и всяка есен провежда своето благотворително събитие в подкрепа на децата израснали с различни етикети и диагнози. Ограниченията, наложени в последните 2 години допълнително ни мотивират да търсим нови варианти за подкрепа с помощта на новите технологии. Така, за втора поредна година, традиционният ни благотворителен бал ще се проведе в хибриден формат. Той е под надслов Sky is the limit и ще даде възможност за участие от различни точки на света.

Инициативата е предшествана от онлайн кампания за набиране на средства, чиято кулминация е събитие на 29 септември, сряда, от 19:30 ч. – с малък брой участници на живо и онлайн излъчване във Фейсбук страницата ни. Каним хора от всяка точка на света да бъдат съпричастни към каузата ни и да се включат чрез специално разработена дарителска платформа, която предоставя лесен начин за подкрепа само с няколко клика. Платформата е достъпна и приема дарения през целия месец септември.

„Създаването на възможности за деца в неравностойно положение е цел на организацията от създаването ѝ. Горди и щастливи сме, когато виждаме резултатите от тези наши усилия. Дете с физическо увреждане прохожда, въпреки тежката диагноза, младеж, израснал в институция става студент, въпреки високия риск от отпадане от образователната система – истории като тези ни дават сили да продължаваме отвъд ограниченията.

За да можем да го правим обаче, имаме нужда от подкрепа – системна, целогодишна. Пандемията създаде много нови трудни ситуации и предизвикателства за нас и нашите екипи. Несигурността и финансовите затруднения, които срещат бизнесът и всеки един отделен човек, се отразяват и на нас, а нуждата от подкрепа си остава, за да можем да гарантираме високо качество на грижа. Каним всеки, който има желание заедно да променим съдбата на уязвимите деца и младежи и да създадем възможности за по-добър живот, да ни подкрепи през септември.“ Този призив отправя Ива Хаджийска, директор „Фондонабиране и комуникации” във фондацията.

В предварителната кампания са включени няколко интересни начини за подкрепа към каузата – част от тях изцяло нови за България, но широко използвани в страните с развита дарителска култура. Можете да направите директно дарение за конкретна нужда – например за физиотерапия, психологическа подкрепа, за специално изработена инвалидна количка, за образователни материали и др. Или пък да закупите билети за благотворителната томбола с атрактивни предмети като уикенд в планината, био козметика, бизнес облекло по поръчка, годишен абонамент за йога и др. Можете да наддавате и в тих търг за професионална арт-фотография от български автор, безвъзмездно предоставена в подкрепа на каузата.

Всички разходи по организиране на събитието са обезпечени благодарение на нашите партньори и спонсори, които застават зад каузата ни, дори и в този труден за всеки бизнес или отделен човек момент. Това са златните спонсори CMS Sofia, Хилтън София, фондация „Америка за България”, фондация „Комунитас”, сребърните спонсори Dundee Precious Metals, AG Capital, партньорите от томболата Хотел Гела, DABOV Specialty Coffee, Sircrow, Wooden spoon, Gelato & Latte, Amuse Bouche, Yoga Vibe, Modica Artisan Chocolate и партньорите в тихия търг с арт фотографии Виолета Апостолова – Лети, Наталия Новачкова, Мия Попович, Симеон Сълов и Кирил Проданов и Фотосинтезис. Напитки за събитието осигуряват Pernod Ricard и Бутикова винарна Братя Георгиеви.

Човешкото лице на социалната грижа, на която държавата е длъжник

автор: Мартина Бозукова, Медиапул, 10 декември 2019 г.

“Недоверието към НПО до голяма степен се дължи на непознаване на работата ни. Подобни послания срещу НПО, които работят със страховете на хората, се помнят много лесно и лесно увличат. Но това е страхът от непознатото. По същия начин имаше страхове, когато започна процесът на деинституционализация и хората вдигаха протести и правеха подписки срещу разкриването на центрове по места за децата от държавните домове…Виждаме, че години по-късно, вече познавайки ги, виждайки нашата работа, по съвсем друг начин реагират и ги няма тези страхове. И може би трябва да станем по-добри в това нашата работа да достига до хората.“, казва Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, която вече повече от 10 години развива успешен модел на социални услуги за една от най-учзвимите групи – „изоставените деца на България“ – децата от бившите държавни домове, по-голямата част от които бяха закрити в процеса на деинституционализация.

Целият материал можете да прочетете тук.

Има огромна разлика при младежите, които изведохме от институции. След подходяща физиотерапия 9-годишно проходи, никой не даваше надежда.

Интервю с Александрина Димитрова в „Монитор“

– Г-жо Димитрова, от колко време се занимавате със социални услуги? Вашата фондация е първата, която самостоятелно закри дом за деца, разкажете за това?

– Фондацията работи вече 14 години, като процесът на деинституционализация винаги е бил във фокуса на нашата работа. Ние сме първата фондация, която успява да закрие специализирана институция за деца с увреждания. Това беше домът в Горна Козница, на 20 км от Кюстендил. По-важното е, че осигурихме грижа на всички деца и младежи, които живееха там. През годините успяхме да участваме в закриването на още 11 специализирани институции – домове, а към момента управляваме центрове от семеен тип, както и център за рехабилитация. Там ние предоставяме 24 часова грижа на близо 70 деца, осигуряваме и специализирана подкрепа на млади хора с интелектуални увреждания и техните семейства.

– Как влияят вашите практики и усилия върху децата и техните родители?

– Виждаме огромна разлика в развитието на децата и младежите, които изведохме от институциите. Важно е да кажа, че това са деца предимно с тежки увреждания, много от тях прекарали дълги години в институционална среда.

– Как им се е отразила тази среда, какви са вашите наблюдения?

– Те има сериозни психически травми, показват недоверие към хората около себе си. Повечето от тях са преживели няколко поредни изоставяния и техните увреждания са и емоционални, и социални, но поставени в една нова среда, с интензивна грижа на добре обучен екип, нещата се променят. Имаме много истории на деца и младежи, на които сме успели да помогнем. Най-ярката е за дете на 9 години, тогава го изведохме от дом за деца с увреждания с детска церебрална парализа и редица други диагнози. Изцяло невербално дете, за което ни казаха, че винаги ще има нужда от придружител – някой да го държи за ръка, за да може да върви. За около година приложихме подходяща физиотерапия, процедури и много усилия, но ние станахме свидетели на първите му крачки .То на 9-годишна възраст проходи и направихме прощъпулник и сега това дете посреща всички – тичайки и усмихвайки се. Гордеем се с него!

– Успявате ли медицински да покриете всички нужди на децата?

– Ние инвестираме допълнителни средства, събираме от корпоративни и индивидуални донори през цялата година, които да инвестираме в допълнителни терапевти и в различни типове терапии. Нямаме медицински лица, които да работят директно в центровете, там са социални терапевти и социални работници и разчитаме на партньорство на личните лекари и болници в градовете, в които работим. Смятаме, че грижата за тези деца и младежи трябва да не е само върху социалната система, но върху всички и обществото като цяло. Необходимо е да бъде споделена отговорността към тях, изключително важно е това, за да се развиват качествено. Но винаги, когато имаме проблем, се свързваме с лекар или при необходимост с болница.

– Отворени ли са да помагат?

– В началото беше много трудно,самите те не бяха подготвени за този процес и ни отне време за създаване на добри отношения. Сега, години по-късно, мога да кажа, че нещата са доста по-различни, много по-лесна е комуникацията и вниманието им към проблемите е доста по-голямо. Здравните специалисти в болниците откликват винаги, когато имаме нужда от подкрепа, надявам се това нещо да се случва навсякъде в България. Осъзнаваме, че липсва капацитет и ресурси и в образователната и в здравната система. Но в крайна сметка, е важно да работим заедно, защото искаме тези деца да израснат и да могат да живеят пълноценно, да заемат своето място в обществото.

– А трудно ли е обучението на децата с увреждания? Има едва 11 училища в България, които са специализирани да обслужват деца с дефицит – аутисти. Децата при вас имат специфични физически потребности, затруднява ли образователният процес това още повече?

– Да, определено е много трудно, особено за децата с интелектуални увреждания. Те посещават предимно помощни училища, както се наричаха преди. Сега, след новата реформа в образованието, са трансформирани, но имаме и случай на дете с интелектуално увреждане, което е в масова детска градина. Виждаме, че за специалистите е трудно, но и те не са достатъчно. Децата пък без увреждания често се сблъскват с проблема неприемане. От едно наше проучване стана ясно, че едва 40% от родителите са съгласни децата им да учат заедно с дете от такъв център. Ние във фондацията влагаме доста ресурси в подготовката на децата за училище. Това са обикновено тийнейджъри, на които им се е налагало да повтарят класове, често са много назад с материала или дори нямат основа, те имат нужда от много сериозна подкрепа.

– Продължава ли да расте броят на изоставените деца с увреждания?

– Не мога да кажа дали расте, но ние работим с родители на деца, които ни разказват, че трудностите им стават много големи, когато детето вече порасне и стане възрастен. Причината е, че няма достатъчно социални услуги, които да подкрепят тези хора. Тези младежи остават абсолютно изолирани, без достъп до услуги, до работа – нямат никаква социализация. През нашия център за социална интеграция и рехабилитация се опитваме да подкрепим такива младежи – вече имаме 5 случая на започнали работа, така помагаме и на техните родители. Идеята ни е да успеят да се чувства спокойни – и родители, и децата, за да могат да се справят самостоятелно с проблемите си.

– Успявате ли да намерите подкрепа от държавата и останалите институции?

– Мисля, че България е добър пример в този аспект, тъй като НПО-тата работят добре заедно, а също имат и подкрепа от социалното министерство, които са и двигател в големите реформи, свързани с деинституционализацията. Това, което ни предстои и върху което трябва да се наблегне, е гарантиране на качеството за грижата за децата и младежите, които изведохме. Нашият апел е да инвестираме повече в хората – тези, които полагат грижи и са заети в социалния сектор. Те са тези, които са с децата и е нужно да бъдат мотивирани и подкрепени, за да могат да се справят с тежките ситуации, в които често изпадат поради спецификата на този вид работа.

– След промените в Закона за хората с увреждания не е ли по-лесно младежите да започнат работа, какви са вашите наблюдения?

– Мисля, че е много рано да се каже, тази промяна в закона е от скоро. Това, което ние наблюдаваме, е, че при младежите, които започнаха работа, най-важна роля изигра медиаторът. Той подкрепя и помага младежа с интелектуален дефицит да работи. Нашите работещи младежи са в детски градини, помагайки на обслужващия персонал. Имаме и един младеж в общинска пералня почасово. Искам да ви кажа, че увереността им от това, че са полезни, е много голяма. И съм сигурна, че това е правилният път на социализация.

Специалистите за работа с хора с увреждания не достигат.

Интервю на Валерия Николова с Александрина Димитрова в предаването “Хоризонт до обед“

Автор: Валерия Николова,

Фондация „Сийдър“ участва във формулирането и оценката на политиките в областта на деинституционализацията. Организацията има опит в закриването на 11 дома за деца с увреждания.
Твърде крайно твърдение е да се говори за провал на реформата за деца с увреждания, настанени в домове. Това коментира пред „Хоризонт“ Александрина Димитрова, изпълнителен директор на Фондация „Сийдър“.

„Факт е, че всички домове за деца с увреждания бяха закрити, че децата с увреждания бяха изведени от едни наистина много тежки условия на пълна изолация. Факт е, че се развиха и не само центрове за настаняване от семеен тип, но и приемна грижа, и социални услуги в общността, в подкрепа на семействата“, отбеляза в предаването „Хоризонт до обед“ Димитрова.

В същото време вярно е, че проблеми има и за тях неправителствените организации сигнализират непрекъснато, допълни тя.

Единици са НПО, управляващи центрове.

Александрина Димитрова коментира и настояването на три неправителствени организации да спре финансирането от Европейския съюз за изграждане на нови центрове за настаняване на хора с увреждания.

„За нас основният проблем е липсата на инвестиции в хората, които работят в тези центрове. Ние от Фондация „Сийдър“ управляваме 8 такива центъра, но в страната има над 280. И неслучайно неправителствените организации, захванали се с управлението на тези центрове, се броят на пръстите само на едната ръка“, посочи Александрина Димитрова.

Проблемът е, че е трудно с финансовия стандарт от държавата да се осигурят достатъчно хора в центровете, но и тези хора да са достатъчно подготвени за трудностите. В центровете са настанени деца с тежки увреждания и преживели травматични преживявания в детството, поясни още Димитрова.

„В масовия случай става дума за настанени 12 деца и младежи, до 14 дори на някои места с обикновено един човек на смяна, максимум двама.“

Корпоративните дарители – неустойчива практика

Фондация „Сийдър“ осигурява чрез корпоративни дарители допълнително финансиране за наемане на повече специалисти.
„И това ни позволява да имаме общо 25 служители повече в нашите 8 центъра. Но това е абсолютно неустойчиво, тъй като в дългосрочен план ние не можем да разчитаме на корпоративните дарители да продължават да плащат заплати“, коментира Александрина Димитрова.

Необходими са обучения и подкрепа на екипите, които работят в центровете за настаняване на деца с увреждания, изтъква тя. Липсата на подкрепа под формата на професионални супервизии, които са стандарт в социалната работа, водят до прегаряне и текучество.

Реформата при домовете за възрастни хора

Работата с възрастни хора ще е много по-труда и ще изисква много по-подготвени хора. „Така че моят апел, за пореден път, към българското правителство е не да инвестират само и единствено в инфраструктурата, а да започнат да инвестират в човешкия ресурс.“ – заключи Александрина Димитрова.

Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдер“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: 92 хил. лв. бяха събрани на организирания на 2 ноември в Централния военен клуб 14-ти Годишен благотворителен баланс на фондация „Сийдер“ Changemakers Charity Ball. Със средствата организацията ще осигури грижата за над 105 деца и младежи в неравностойно положение, които подкрепя в своите центрове. За значението на събитието разговарям с изпълнителния директор на фондация „Сийдер“ – Александрина Димитрова. Госпожо Димитрова, на фона на събираните при предишните 14 годишни балове средства, къде се намира сумата от 92 хил. лв.? Много ли е, малко ли е?
Александрина Димитрова: Ние сме изключително удовлетворени от резултата тази година. Той доближава резултата ни от миналата година, който пък беше рекорден за нас откакто организираме събитието вече 14 години. Така че смятаме, че средствата, които успяхме да наберем от куверти и по време на вечерта от търга и благотворителната томбола, е наистина внушителна. И най-важното – тя ще послужи добре на децата и младежите, за които се грижим вече толкова години, и на които предоставяме 24-часова грижа и специализирана подкрепа.
Водещ: Кои бяха вашите партньори, застанали зад каузата?
Александрина Димитрова: Имахме множество партньори, всъщност точно това направи възможно да нямаме никакви разходи за събитието и всичко, което набрахме всъщност от нашите гости да отиде директно за каузата. Имахме спонсори на събитието, както и много партньори, които дариха предмети за търга и за томболата. Също така в програмата на вечерта всички се включиха абсолютно безвъзмездно – водещият Стефан Щерев и водещата на търга Преслава Фентъм-Флетчър, която е лицензиран акционер от Christies и дойде специално от Лондон, за да ни подкрепи. Музикантите, млади музиканти, тромпетистът Михаил Йосифов, както и разбира се оперната прима Еделина Кънева – всички те се включиха напълно безвъзмездно. А хората, които дойдоха бяха около 200 човека от социално-отговорния бизнес у нас, представители на български и международни компании.
Водещ: Освен финансова, каква е моралната равносметка от събитието?
Александрина Димитрова: За мен освен, че събрахме средства, най-важното е, че успяхме да привлечем както много от дългосрочните си партньори, хора, които чакат събитието с нетърпение и дори ни питат, кога ще бъде още в началото на годината, така и много нови съмишленици. Прави ми впечатление, че става все по-популярна тенденцията хората, които веднъж са били на нашето събитие, на следващата година да дойдат със свои приятели, колеги, партньори и по този начин те всъщност предават доброто нататък и разширяват мрежата от поддръжници. И това изключително много ни радва, тъй като прави и нашата кауза по-устойчива. Колкото повече партньори имаме, колкото по-голяма е мрежата на хората, които ни подкрепят – толкова по-възможна е и нашата кауза в дългосрочен план.
Водещ: Как ще бъдат инвестирани парите?
Александрина Димитрова: Ние управляваме 9 центъра, като 8 от тях са от семеен тип. Тоест там грижата е 24-часова. А пък деветия ни център е за социална рехабилитация и интеграция, тоест подкрепяме родители на младежи с интелектуални увреждания. Средствата, които набираме от бала, а и изобщо през годината, тъй като ние имаме и други събития и инициативи за набиране на средства, отиват за допълнително терапевти, които да осигурят индивидуална грижа на децата и младежите. Отиват за терапевтични сесии по арт терапия, физиотерапия, подкрепа от психолог, от логопед, в зависимост от индивидуалните нужди на всяко дете. Отиват за транспорт, който ни е много ценен, много важен, тъй като много от децата са със сериозни физически увреждания, освен интелектуални и това е начинът те да ходят на училище, да излизат навън. Отиват и за различни активности социални – екскурзии, лагери. И всъщност на година набираме минимум 600 хил. лв., за да можем да осигуряваме всички тези дейности за нашите деца и младежи. Балът е един от начините.
Водещ: След бала накъде? Какво следва?
Александрина Димитрова: Тази седмица е изключително интензивна за нас, тъй като веднага след бала пък започва международна конференция. Тя стартира в сряда и е до края на седмицата – конференция, посветена на темата за деинституционализацията, като фондация „Сийдер“ е един от съорганизаторите, заедно с още шест организации и Министерството на труда и социалната политика. Тази конференция ще се проведе тук в София и ще събере около 250 експерти от сферата на деинституционализацията в страната и в чужбина. Ще има много лектори от чужбина, които ще говорят за различните елементи на този процес. Ще се обсъжда както закриването на специализираните институции и предоставянето на по-качествена грижа на децата и младежите, които излизат от там, така и теми като превенция на раздялата между семейството и детето. Тоест как да подкрепим семействата, така че да не се стига до изоставяния и още много други теми, които ще са предмет на дискусии в големи сесии в малки тематични панели.
Водещ: А каква е полезността от такъв тип конференции?
Александрина Димитрова: Основният смисъл е в това, че тази реформа за деинституционализация вече стартира преди близо 9 години и е натрупан доста опит. Важно е за нас да се обърнем назад, да видим какви са успехите, но и кои са предизвикателствата, които продължават да стоят пред всички нас ангажирани в този процес. Безспорно най-големият успех е това, че бяха закрити повечето специализирани институции за деца, в следващите години ще бъдат закрити и останалите. Но е важно да обсъдим какво всъщност правим оттук насетне. Как осигуряваме истински качествена грижа за децата и младежите, излизащи от тези институции. И за нас от фондация „Сийдер“ е много важно на тази конференция да излезе посланието, за да може от това да се инвестира в хората, които полагат грижи. Хората, които 24 часа, всеки ден са с децата и те трябва да получат достатъчно подкрепа, достатъчно мотивация, за да продължат тази нелека задача и да могат да осигурят възможно най-добата грижа за децата и младежите в неравностойно положение. Смятаме, че такива форуми са важни, за да обменим опит и с други държави, и с други колеги, и тези послания да стигнат и до хората, които вземат решенията за това как да продължи този процес.
Водещ: Към кого са насочени посланията?
Александрина Димитрова: Ами от една страна както към държавата, към нашето правителство, така и също към европейските институции. Тъй като ще има представители и от страна на Европейската комисия, която безспорно от години подкрепя този процес, не само в България. Смятаме, че е важно да се чуе по какъв начин следва да продължи процеса, тъй като той в никакъв случай не приключва със закриването на институциите. Напротив, той тепърва сега започва. Така че да осигурим хем качествена грижа за децата, които излязоха от тези институции, хем максимално да минимизираме изоставянето на повече деца.
Водещ: По-състрадателен ли става българинът, по-отговорен ли става към съдбите на тези, които са в неравностойно положение, особено към най-малките?
Александрина Димитрова: Мисля, че има положителна тенденция, определено. Аз си спомням, когато откривахме нашите центрове от семеен тип и в двете общини, в които работим, имаше доста протести. Хората се страхуваха, притесняваха се, че едни различни деца и младежи ще живеят вече сред тях. Но виждам как с времето това се променя и все повече хората приемат различието, виждат че няма нищо страшно в това. Така че със сигурност нещата се променят. В същото време за хората все още е трудно понякога да разберат, как е най-добре да помогнат. Много често хора, които искат искрено да помогнат, виждат подкрепата по-скоро по празници, в даряване на подаръци, играчки. Докато за мен е важно те да разберат, че тези деца имат нужда от подкрепа всеки ден, и че има хора, професионалисти, които им оказват тази подкрепа. А пък ролята на обществото е в това да ги приема – и в училище, и в парка, и като ги среща навън. Така че това все още като че ли не се случва напълно. Надявам се, че с времето тези нагласи също ще се променят. А по отношение на дарителството забелязвам, че ако преди време идваха предимно чужденци, които живеят в България, работят в България на събития като нашия благотворителен бал, то в последните 3-4 години определено повече българи идват на събитието. Което показва, че все пак дарителството става по-разпознаваемо, по-популярно и сред българите у нас.
Водещ: По-лесно ли даряват по-младите или по-зрелите на възраст?
Александрина Димитрова: Трудно ми е да кажа. Но със сигурност забелязвам, че все повече при младите хора дарителството започва да става важен елемент от тяхната работа. Има много хора, които работят в компании, в малки или големи, които търсят възможност да допринасят към обществото. И за които, ако компания им дава такава възможност, то това определен е плюс, предимство за тях. Даже имаше едно проучване, че 88% от така наречените милениали от това поколение, всъщност намират работата си по-удовлетворяваща, ако тяхната компания им дава възможности за даряване на кауза и за полагане на доброволчески труд. И това става все по-популярно сред компаниите у нас. Надявам се тази тенденция да продължи.

Разговаряме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“

На 2 ноември в Централен военен клуб София ще се проведе най-голямото благотворително събитие, което фондация „Сийдър“ организира всяка есен. Фондация „Сийдър“ е българска неправителствена организация, създадена през 2005 г. Днес тя е водеща в управлението на центрове от семеен тип за деца и младежи в неравностойно положение, изведени от големите държавни домове. „Сийдър“ е първата организация, която самостоятелно закриват дом за деца с интелектуални увреждания, като осигуряват близка до семейната среда на всички 58 деца от институцията. В момента организацията се грижи за над 105 деца и младежи в неравностойно положение и управлява 7 центъра от семеен тип, 1 защитено жилище и 1 център за социална рехабилитация и интеграция, в който предоставя подкрепа за семейства на деца с увреждания. Каква е целта на инициативата тази събота – разговаряме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“

Водещ: Госпожо Димитрова, за поредна 14-та година организирате подобна инициатива. Какво ви мотивира да правите това?
Александрина Димитрова: Да, наистина, това се превърна в ежегодно събитие, което е организирано още от основаването си, вече 14 години. Правим това от една страна, за да набираме средства за нашата кауза, а именно непрекъснатата 24-часова грижа за сто деца и младежи в нашите центрове, но също така и за да дадем възможност на социалноотговорния бизнес в България да се обедини около една достойна кауза. И вярвам, че практиката показва, че това се случва и че подкрепата не остава само по време на събитието, но и хората, които идват, се превръщат в посланици на каузата, които с годините ангажират повече и повече хора, така че общността ни да се увеличава.
Водещ: Вие обединявате социалноотговорния бизнес у нас с цел набиране на средства и промяна на нагласи. Какви са резултатите от благотворителния бал през годините?
Александрина Димитрова: Интересното е, че преди години повечето хора, които идваха на нашето събитие, бяха чужденци, които работят в България и живеят в България. Докато в последните пет години забелязваме тенденция все повече българи да идват на събитието. Дори миналата година, а като гледам списъка с гости, и тази година, около 70% от присъстващите са българи. Това само ни радва, защото показва, че дарителството става по-популярно в България. Така че това е един много положителен резултат за нас. По отношение на сумата, която набираме, миналата година беше рекордна за нас. Успяхме да наберем сто хиляди лева, които бяха инвестирани директно в нашата кауза. Изключително е важно участието на всички партньори – спонсори, партньори на самото събитие, хората, които участват в програмата напълно безвъзмездно, тъй като те правят възможно това да нямаме разходи по събитието и всичко, което наберем от куверти по време на вечерта от нашия търг и томбола, да бъде инвестирано в каузата. Надяваме се тази година да бъде поне толкова успешна, колкото и миналата.
Водещ: Какви гости очаквате?
Александрина Димитрова: Очакваме около 200 гости, предимно от бизнеса. Като това са хора предимно на мениджърски позиции. Има много компании, които решават да направят цяла маса от 10 човека и по този начин да поканят и други свои служители. Така че имаме представители както на международни, така и на български компании. Вярвам, че ще е интересно за хората, тъй като е добра възможност да се опознаят едни други, да разменят контакти и да продължат да си комуникират и за в бъдеще.
Водещ: Госпожо Димитрова, каква е програмата за събота, какво сте подготвили? Разкажете ни малко повече за тази голяма инициатива.
Александрина Димитрова: Нашите гости ще могат да се насладят на 4-степенна изискана вечеря, която е предоставена от френския шеф Антоан Верест. Освен това на сцената наш водещ ще бъде продуцентът и артист Стефан Щерев. По време на програмата ще има музика. Едни млади, талантливи музиканти ще пеят джаз и боса нова, те са ни лично препоръчани от тромпетиста и аранжор Михаил Йосифов. Освен това, включване ще има и от оперната прима Аделина Кънева. Както казах, всички те се включват абсолютно безвъзмездно в програмата. Централна част на събитието е нашият благотворителен търг, който ще се води от професионален аукционер. В търга сме предвидили 12 предмети и преживявания, които са по-интересни, неща, които човек не може просто да отиде и да си купи. И, разбира се, томбола, където продаваме билети и хората могат да спечелят в края на вечерта различни награди, също предоставени от нашите партньори.
Водещ: Къде ще бъдат инвестирани събраните средства от благотворителния бал тази година?
Александрина Димитрова: Тази година средствата ще бъдат инвестирани в грижата, която полагаме за деца и младежи, предимно с тежки интелектуални и физически увреждания. Тази грижа включва както всекидневна грижа вкъщи, така и различни терапии, като физиотерапия, арттерапия, психологическа подкрепа според индивидуалните нужди на всяко едно дете. Също така осигурява транспорта им до училище, до дневен център, различни възможности за излизане навън, за организиране на екскурзии, летни лагери. Като правя уточнението, че всъщност, за да можем да осигурим всичко това, ние на година следва да наберем минимум 600 000 лева. Тоест средствата, които набираме от бала са една част от този наш бюджет, който ние инвестираме, вече години наред и се грижим за децата и младежите, за които сме поели ангажимент и които вярваме, че заслужават едно по-добро бъдеще.
Водещ: Така е. Какви са вашите бъдещи намерения като изпълнителен директор на фондация „Сийдър“?
Александрина Димитрова: Освен да продължим грижата си за децата и младежите в нашите центрове от семеен тип, ние започнахме преди няколко години и нещо ново за нас, а именно да подкрепяме и семейства на младежи с интелектуални увреждания. Тъй като си даваме сметка, че е изключително важно семействата, които са избрали да се грижат за своите деца, но които срещат непрекъснати трудности в тази грижа, да получат своята подкрепа. И така създадохме един център, в който освен да помагаме директно на младежите с различни терапии, с възможности за намиране на почасова работа, със социализация, то да помагаме и на родителите, както и да създаваме възможност те да се срещат и да обменят опит, да споделят и така да се почувстват по-добре. Смятам, че тази услуга се развива много добре и със сигурност е един от пътищата за развитие на фондацията за в бъдеще.
Водещ: Ние ви пожелаваме успех в събота, а и не само. Нека тук да кажем на тези, които искат да се присъединят към събитието, как да го направят.
Александрина Димитрова: Достатъчно е да влязат в сайта на фондация „Сийдър“, то излиза веднага, и там ще видят по какъв начин ще могат да си закупят куверт. Все още имаме няколко останали куверти, така че ще се радваме да се присъединят.

Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ в „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

На 2 ноември в Централния военен клуб в София от 19:00 часа ще се проведе Changemakers Charity Ball – най-голямото благотворително събитие, организирано от фондация „Сийдър“.

Балът се провежда за 14-а поредна година и цели да набере средства, с които организацията да осигури грижата за над 105 деца и младежи с увреждания, които подкрепя.

„Това е нашето ежегодно събитие. Събираме над 300 представители на социално отговорния бизнес и те имат възможността да се включат в нашата кауза“, обясни в Александрина Димитрова от организация „Сийдър“ в „България сутрин“.

По време на събитието ще се състои и благотворителен търг, на който ще се разпродават ексклузивни предмети и преживявания, дарени от видни личности и компании.

„Профилът на дарителя се променя през годините. Ако преди 5 години идваха хора, които са чужденци, то последните години повече от 70%, които идват, са българи. Това са хора, обикновено работещи в големи компании. Дарителството започва да става познато за хората в България и те откликват на такива каузи“, обясни Димитрова пред Bulgaria ON AIR.

Редактор: Ралица Братанова

Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: На 2 ноември в Централния военен клуб София ще се проведе Changemakers Charity Ball – най-голямото благотворително събитие, което Фондация „Сийдър“ организира всяка есен. Балът се провежда за 14-та поредна година и набира средства, с които организацията осигурява грижата за над 105 деца и младежи в неравностойно положение, които подкрепя. Радио „Фокус“ е медиен партньор на събитието. Наш гост е Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ – българска неправителствена организация, която предоставя 24-часови индивидуални грижи и специализирана подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение, предимно с увреждания. Защо избрахте бала като форма за набиране на средства за децата и младежите в неравностойно положение, за които се грижите?

Александрина Димитрова: Балът е едно ежегодно събитие на Фондация „Сийдер“, което организираме още от създаването си преди 14 години. И това, което установяваме, е, че от една страна това е добър начин хората да дарят, но също така да се запознаят по-отблизо с каузата и хората, които стоят зад нея, а в същото време да прекарат приятна вечер в добра компания и с интересна програма. Също така, балът успява да събере на едно място над 200 представители на социално отговорния бизнес у нас, което пък им дава възможност те да обменят контакти и да се почувстват част от една общност. Общност, която се обединява около вярвам достойна кауза. Така че за нас това е възможност не само да наберем средства за каузата си, но и да съберем хора, които след това стават посланици на тази кауза и ангажират и други около себе си и около нашата фондация. Разбира се, това не е единственото събитие, което ние организираме. Налага ни се да правим и други по-малки събития, кампании за събиране на средства, за да осигурим качествена грижа за децата и младежите, за които се грижим вече толкова години.

Водещ: Фондация „Сийдер“ предоставя 24-часова грижа на най-много деца и младежи сред неправителствения сектор у нас. В какво и по какъв начин се изразява тази грижа?

Александрина Димитрова: Първо е важно да кажа, че става дума за може би най-трудните деца и младежи – тези, които често са преживяли редица изоставяния, с доста травматични преживявания в детството. Голяма част от тях са и с тежки интелектуални и физически увреждания. Затова грижата за тях е интензивна. От една страна става въпрос за всекидневна грижа, такава, каквато би следвало да бъде в едно семейство – през хранене, подкрепа в къщи, подкрепа в училище, но също така и специализирана грижа, която се изразява в различни терапии вече в зависимост от индивидуалните нужди на всяко дете и младеж. Това може да бъде физиотерапия, арт терапия, работа с психолог, наистина според нуждите на всяко дете. И това изисква много сериозен екип от професионалисти на фондацията, които са ангажирани с тази грижа всеки ден.

Водещ: А колко са такива деца, г-жо Димитрова, в България?

Александрина Димитрова: В момента около 3 хиляди деца в България живеят в такива центрове от семеен тип – този тип социални услуги, които и Фондация „Сийдер“ управлява, но по-голямата част от тези центрове всъщност се управляват от общини, не от неправителствени организации поради липсата на интерес от страна на неправителствените организации да управляват такъв тип социални услуги заради нуждите от доста допълнителни инвестиции в тях.

Водещ: С какви проблеми се сблъскват децата в неравностойно положение?

Александрина Димитрова: С редица проблеми. От една страна може би най-важното е това, доколко те са приети в обществото. В началото на тази година излезе проучване, което показва, че близо 80% от хората в България приемат този процес по закриване на специализираните институции и това, че децата вече получават по-качествена грижа било то в приемни семейства или в центрове от семеен тип, но едва 40% са съгласни тяхното дете да учи в един клас с дете от подобен център, а 20% биха поканили такова дете в къщи на гости, което показва, че хората малко по малко започват да приемат тази промяна, но все още не се чувстват особено ангажирани към благополучието на децата и младежите в неравностойно положение.

Водещ: С какво си го обяснявате?

Александрина Димитрова: Да ви кажа, аз си спомням, когато ние откривахме нашите центрове в Кюстендил и Казанлък, как хората протестираха и дори събираха подписки срещу откриването на тези центрове. В последствие това се промени. Сега вече нашите деца са много по-приети, хората ги познават, те ги виждат навсякъде. Така че предполагам, че причината беше страх, нещо непознато се случваше за тях. Много от тях не бяха виждали човек със сериозни интелектуални увреждания, например. По отношение на ангажираността, мисля, че хората в България все още тепърва се запознават с темата за дарителството. Много хора виждат, че искат да помогнат, но често не знаят как, и разбират помощта през това да дарят дрехи и играчки за децата. Всъщност, тези неща са осигурени. Това не са домовете от преди 10 и повече години. Наистина тези базови нужди на децата са осигурени. Важно е обаче те да се почувстват приети и в училище, и като играят в парка, и това вече отнема време хората да свикнат и наистина да го постигнем.

Водещ: Какво се промени за децата с увреждания от началото на тази година, откакто влезе в сила новото законодателство за тях?

Александрина Димитрова: Няколко закона бяха приети за децата и хората с увреждания, но мисля, че трябва да мине малко повече време, за да можем да кажем какъв е реалният ефект от тези закони. Със сигурност е добре това, че започна такъв процес, но тепърва предстои подзаконовата нормативна рамка – там, където вече ще се изчистят детайлите и ще стане ясно, доколко наистина те ще променят живота и ще осигурят по-голяма подкрепа на тези деца.

Водещ: Събраните от благотворителния бал средства ще ви стигнат ли?

Александрина Димитрова: Миналата година беше рекордна по отношение на набраната сума от благотворителния бал. Ние успяхме да наберем 100 хиляди лева. Това е крайната сума, която беше инвестирана директно в грижата за децата и младежите. Това е възможно, благодарение на многото партньори, с които правим събитието. И тази година спонсори, хора, които участват в програмата напълно безвъзмездно, които даряват предмети, преживявания за търга, надявам се и тази година да имаме този, а може би още по-голям успех, дано. Но в същото време трябва да кажа, че това е сумата, която ни стига за около 2 месеца за грижата за децата и младежите. Ние на година трябва да наберем поне 600 хиляди лева, за да подсигурим продължаването на тази грижа и устойчивостта й, поради което организираме и други събития и търсим партньорства. Но пък балът е един начин ние да достигнем до хората, а през тях и до още повече хора, така че пък през годината те да продължат подкрепата си към нас.

Водещ: А държавата оказва ли ви подкрепа? Финансова?

Александрина Димитрова: Да, социалните услуги, които управляваме, ние получава финансиране през общините, в които функционират тези центрове. Това е бюджет, заделен за държавата за този тип социални услуги. Така че около 60% от разходите в центровете са покрити от държавата, останалите 40% са тези, които ние набираме допълнително от корпоративни и индивидуални дарители, защото смятаме, че без тях не бихме могли да осигурим грижа, която да е различна от тази на специализираните институции, които сега закриваме.

Водещ: А каква е съдбата на децата и младежите с увреждания от тези центрове?

Александрина Димитрова: Повечето от децата и младежите с увреждания са с наистина тежки интелектуални увреждания. Много от тях са живели и в социализирани институции, което допълнително е влошило тяхното състояние значително. Говорим за деца и младежи, които са невербални, много от тях много трудноподвижни, дори имахме случай на деца и младежи, които абсолютно по никакъв начин не взаимодействаха с хората около тях. Така че това са деца и младежи, които вече пораствайки и ставайки над 18 години ще продължат да имат нужда от една интензивна подкрепа, и ще продължат да живеят в такива центрове. Ние се грижим и за деца без увреждания – имаме един такъв център, където са деца без увреждания в тийнейджърска възраст с друг тип проблеми – преживяно насилие, изоставяния, където по закон те могат да останат до 20-годишната си възраст, ако продължават да учат в центровете, след което за съжаление все още няма държавна политика, която да казва какво се случва с тях след това, въпреки че в повечето случаи те са абсолютно неподготвени за самостоятелен живот. Така че там лично ние с децата, за които се грижим, работим много интензивно за това да ги подкрепим и след като напуснат центъра – с намиране на работа, с квартира.

Водещ: Да, това е справедливо и хуманно. Мога ли да ви задам личен въпрос?

Александрина Димитрова: Разбира се.

Водещ: Вие защо се насочихте към тази област? Имате внушителна биография. Завършили сте, учили сте и в чужбина, не предпочетохте ли някой лъскав офис, за да се реализирате? Това е мъчителна работа искам да ви кажа, не знам. За вас може би е по друг начин, но отстрани…

Александрина Димитрова: Отговорността е много голяма. Определено е така. Но в същото време удовлетворението, което изпитвам е още по-голямо. Реших да се занимавам с това когато се върнах от САЩ, където учих като част от една програма – една едногодишна програма, и си казах, там забелязах, че има много младежи с увреждания, студени, и се зачудих защо не ги виждам в България. И си казах – явно има някакъв проблем. И още тогава попаднах на Фондация „Сийдър“, стана ми интересно, започнах като доброволец и вече през годините минах през различни длъжности, което ми помогна да разбера повече и да опозная и децата, и младежите, за които се грижим, и политиките в тази сфера. Така че в крайна сметка преди 4 години, вече почти 5 да оглавя фондацията. И виждам своето бъдеще определено в тази посока. Смятам, че това е истински смисленото, нещото, което променя България наистина.

Водещ: Вие сте млад човек, избирате да работите в социалната сфера. Смятате ли, че тя ще донесе, промяната към нея ще донесе и промяната в България? Тоест, промяната на България ще започне от нашия манталитет?

Александрина Димитрова: Абсолютно смятам така. Още повече, че за мен основното, което е добре да се опитаме всички заедно да променим, е да си дадем сметка, че нещата зависят от нас, и колкото и клиширано това да звучи, може би е време да спрем да се оплакваме, да търсим негативното и да видим кое е малкото, което можем да променим. Ние се грижим за 105 деца и младежи, но това са 105 променени животи.

Водещ: 105 съдби.

Александрина Димитрова: Точно така.

Водещ: И пак да се върнем към събитието, което ни събра тази вечер. На 2 ноември в Централния военен клуб. Как то ще протече? Обикновено какъв е сценарият за него?

Александрина Димитрова: Нашите гости, които обикновено са около 200 и повече, се наслаждават една изискана 4-степенна вечеря. През това време сме подготвили една интересна програма. Наш водещ тази година е Стефан Щерев, който безвъзмездно подкрепя каузата, както и всички останали в програмата. Ще има джаз банда „Форт Едишън“ – млади музиканти, които се включват. Основна част от програмата е и нашия благотворителен търг на живо, който се води от акционер сертифициран, професионалист, която също се включва и по този начин подкрепя Фондация „Сийдър“. По време на търга се разиграват интересни преживявания и предмети, за които хората могат да наддават. Тази година например имаме като преживяване 7-степенна вечеря, която ще бъде приготвена лично от френския шеф Антоан Вераст. Той е и главен готвач на френския посланик у нас. Също така, ще имаме ексклузивни билети за предпремиерата, тоест, преди да излезе публично на новия епизод на „Междузвездни войни“. Подготвили сме и фото сесия в двореца, която пък ще бъде заснета от моден фотограф Петя Чолакова. Изобщо, различни преживявания, които човек не може да си закупи, ще бъдат предоставени на търга, така че да предизвикат интереса на публиката, и по този начин хората да се включат в каузата. Но всичко това е съчетано и с една приятна музикална програма, така че хората да могат и да се забавляват.

Водещ: Радио „Фокус“ е партньор за това ваше начинание, но смятайте, че сте добре дошла в това студио винаги, когато имате какво да кажете, да споделите проблеми или радости, защото радостите също се споделят.

Александрина Димитрова: Много благодаря.

Цоня Събчева

Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ Александрина Димитрова в материал на ТВ+ за Центровете за деца от семеен тип

Близо 2900 възпитаници на Домовете за деца вече са настанени в Центрове от семеен тип. Мярката остава да бъди приложена при около 500 деца. Напълно възможно е до 2021 година държавата да закрие всички Специализирани институции за деца, смята експертът в Агенцията за закрила на детето Сашка Велкова.

Основната причина за това решение според изпълнителния директор на фондация “Сийдър” Александрина Димитрова е, че едно дете не може да се развива пълноценно в такава среда. По думите й в дом, в който се отглеждат между 60 и 80 деца, няма как да се обърне индивидуално внимание на всяко от тях .

Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:
“Те бяха част от група. Не бяха третирани като личности. Това водеше след себе си до редица проблеми включително и до насилие между децата и деца и персонал.”

Според Сашка Велкова единственото решение за тези деца е преместването им в Центрове за настаняване от семеен тип. Всеки Център има управител. Персоналът се състои предимно от възпитатели, работят и социални работници, а в някои от тях има и психолози.

280 са Центровете от семеен тип в страната . Не във всеки от тях обаче грижата е на ниво, смята Александрина Димитрова. Според нея държавата трябва да инвестира повече в хората, които полагат 24-часова грижа за децата.

Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:
“Ние във фондация “Сийдър” управляваме 8 такива центъра в 2 града в България. И ни се налага на годишна основа да набираме допълнителни 600 000 лева от корпоративни, индивидуални дарители да можем да осигурим специализираната подкрепа, от която се нуждаят децата.”

Едно от последните изследвания показва, че близо 80% от хората приемат този процес на закриване на домовете и предоставяне на нова грижа за децата. 40% са съгласни тяхното дете да е в един клас с дете от Център от семеен тип. Едва 20 на сто са тези, които биха били съгласни да поканят на гости вкъщи дете от такъв център. Предстои провеждането на информационна кампания, която да запознае обществото с процеса на деинституционализация.

Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:
“Хората приемат процеса, но не се чувстват ангажирани с него. Нашият опит показва, че има доста хора, които искат да помогнат, но не знаят как.”

Сашка Велкова се надява някой ден и Центровете от семеен тип да бъдат закрити. Според нея един от начините да се върви напред в процеса на деинституционализация е приемната грижа. Тя посочи, че през 2010 година е имало почти 140 специализирани институции, в които са били настанени близо 7600 деца. Към август тази година домовете са малко над 20, а в тях има около 550 деца.

Александрина Димитрова – изпълнителният директор на Фондация „Сийдър“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-жо Димитрова, бихте ли ни разказали накратко за дейността на вашата фондация?

Александрина Димитрова: Фондация „Сийдър“ е българска неправителствена организация. Работим от 2005 година, като сме една от първите организации, които закриват специализирани институции за деца с увреждания и успяват да осигурят една качествено различна по-добра грижа за тези деца, като правим това през 2010 година. Това е годината, в която започна същинската реформа по деинституционализация и по закриването на всички такива специализирани институции, и предоставянето на качествена грижа за всички деца и младежи. Към момента нашата организация управлява 9 социални услуги в два града в България, като предоставяме 24-часова грижа и специализирана подкрепа за над 100 деца и младежи, по-голямата част от тях с тежки интелектуални и физически увреждания, една част без увреждания, но пък с изключително травматични преживявания от детството си. Активно участваме в този процес, включително като се опитваме да правим връзка между практиката, директната грижа към децата и политиката и тази реформа за деинституционализация, така че тя да се случва по възможно най-добрият начин, и разбира се, да ангажираме хората и бизнеса, така че да създадем една среда за нормална среда за развитие за всяко дете в България.

Водещ: Какви са рисковете за децата, отглеждани в институциите?

Александрина Димитрова: Рисковете са изключително много. От една страна, става дума за едни големи институции, в които се отглеждат по 60-70 и повече деца на едно място. Това само по себе си означава, че няма как да се обърне индивидуално внимание на всяко едно дете. Те не са личности, те са част от една голяма група. Нямат обикновено лични вещи, всичко е общо, нямат лично пространство. Когато става дума за институциите за деца с увреждания, които вече са закрити, тогава говорим за една много сериозна социална изолация. Те бяха построени в едни много далечни места, така че децата и младежите да нямат допир с останалия свят, и те живееха изключително изолирано. Много често се стигаше не само до неглижиране, но и до насилие както между самите деца, така и между деца и персонал, което травмира децата за цял живот. Така че тази система по начина, по който беше изградена, нямаше как дори и да работиха най-добрите и мотивирани хора там, нямаше как да осигурява наистина качествена грижа за тези деца, и те завинаги оставаха проблем на социалната система в България.

Водещ: Защо социални услуги от резидентен тип са едно решение на този проблем? С какво ще ни убедите, че деинституционализацията на деца е добър вариант за обществото ни?

Александрина Димитрова: Този тип социални услуги, т.нар. „Центрове от семеен тип“, на първо място те са изградени в градовете до останалите жилищни сгради, така децата и младежите да са максимално включени в живота на общността. В тези центрове децата са в доста по-малки групи, съответно с по-голям екип, който да може да се грижи за тях денонощно и да им предоставя индивидуално внимание и грижа. Центровете са така изградени, че максимално да наподобяват една семейна среда. Децата имат свое собствено лично пространство – стая, лични вещи. Те приготвят храната си заедно с екипа в съответния център, учат се да ходят на пазар. Също така посещават училище. Преди всичко се случваше в институцията, докато тук, центърът е само мястото за живеене. Децата посещават училище, ходят на дневен център, когато имат нужда от някакви  допълнителни терапии и грижа, и са много по-включени в живота на целия град.

Водещ: Какви са ползите за общество от деинституционализацията на деца?

Александрина Димитрова: Да, със сигурност ползите за обществото за обществото също са големи, тъй като ако, както казах по-рано, преди децата се превръщаха в проблем на социалната система за цял живот, то вече в тези нови центрове те могат да се развиват много по-пълноценно и да станат едни възрастни, които да заемат своето достойно място в обществото. Сега, разбира се, тук трябва да направим разликата: от една страна, тези деца, които са без увреждания или имат леки увреждания, те спокойно биха могли да напуснат центъра пораствайки и да намерят почасова работа първоначално, впоследствие със съответната подкрепа и да живеят самостоятелно. Има и много младежи, които живеят в тези центрове, които са с изключително интелектуални увреждания, както и със сериозни последици от живота им в специализирани институции, които да, вероятно завинаги ще останат в тези центрове, но нивото им на самостоятелност също се променя. И имаме младежи, които дори започнаха работа, нещо, което беше абсолютно немислимо докато все още бяха в институциите. И това е добре за обществото, тъй като те вече не са толкова зависими от социалната система, колкото са били преди.

Водещ: Г-жо Димитрова, по какъв начин държавата работи с организации като вашата?

Александрина Димитрова: Аз казах, че Фондация „Сийдър“ още от самото начало е част от този процес. По принцип, държавата включва неправителствените организации в различни работни групи, консултативни процеси, включително в създаването на плановете за действие за този процес. Това, което обаче на нас ни се иска да се случва по-добре, е да се създаде едно общо разбиране, че процесите на деинституционализация не приключват със закриването на домовете и извеждането на децата. Изключително важно е да се обърне повече внимание за това как са изградени тези нови центрове и как осигуряваме качествена грижа за тях. Грижата се осигурява от хората. Това означава, че държавата трябва да вложи повече в това да можем ние, организациите и общините, които управляваме такива центрове, да наемаме мотивирани хора, да ги обучаваме и да ги задържаме. А за това е необходимо по-сериозно финансиране и съответно по-добри възнаграждения на хората в социалната сфера.

Водещ: Какви примери за добри практики бихте посочили?

Александрина Димитрова: Преди 5 години, когато изграждахме вторите си центрове във втория град, в който работим, една част от децата, които изведохме от институциите, бяха в изключително тежка ситуация. Те бяха не просто с тежки интелектуални и физически увреждания, невербални, но също така и силно обездвижени до степен, в която можеха да бъдат само в лежащо положение, неконтактни – по никакъв начин дори не отместваха погледа си от тавана. И това, което се промени във вече новите центрове, е през индивидуалната грижа, през допълнителната физиотерапия, която Фондация „Сийдър“ осигури, през това, че успяхме с дарения да съберем средства и да закупим специализирани инвалидни колички, които са направени по техните тела, те започнаха да сядат, започнаха да контактуват с хората около себе си, започнаха да излизат навън и да преоткриват света вече на 15-20-годишна възраст. Тоест, деца, които са били напълно изолирани, вече са част от нашия живот. Имахме и много младежи, за които промяната беше много страшна, защото 20-30 години бяха живели в институцията. Идвайки в центъра, една положителна промяна за тях в дългосрочен аспект, всъщност беше много плашеща за тях и се стигаше до много тежко поведение, включително агресивно такова към други младежи, към персонала. Но отново през нашата интензивна работа, подкрепата от страна на екипа в центровете, тези младежи вече се чувстват у дома. Една част от тях, както споменах по-рано, дори започнаха почасово да работят. Имаме младеж, който работи в общинска пералня, имаме девойка, която работи в сладкарница, и вече се промениха. Увереността в собствените сили е много по-голяма, и това е видимо.

Водещ: В началото на разговора ни споменахте, че вие сте една от първите организации, които закриват специализирани институции за деца с увреждания. Какви са целите ви оттук нататък?

Александрина Димитрова: Със сигурност ще продължим тази грижа към децата и младежите, с които вече сме започнали, тъй като тя е 24-часова и тя е дългосрочна. Но също така, започнахме активно да работим и в посока подкрепа на семейства, които отглеждат деца и младежи с интелектуални увреждания, така че да не се стига до изоставяне. Имаме център, в който работим с младежи с интелектуални затруднения, оглеждани от семействата си, и подкрепяме и техните семейства. Това правим през различни терапевтични дейности, но също така осигурявайки възможности за работа на младежите и създавайки една подкрепяща среда за техните родители. Това е една посока, в която бихме искали да се развием в бъдеще, тъй като вярваме, че това е другият много важен елемент на процеса на деинституционализация – да се подкрепят семействата, така че да не стига до изоставяне и да нямаме нови случаи, които да влизат в грижата на държавата.

Йоланда ПЕЛОВА