Имам 20 годишен опит с деца с увреждания във Великобритания. Подкрепям работата на фондацията от 2007 г. като провеждам обучения и консултации, според техните нужди. Вълнувам се, че организацията е в челните редици в подпомагането на властите в България, за да се подобри качеството на живот на децата в неравностойно положение. Това ме мотивира да направя всичко по силите ми, за да подкрепя тяхната кауза. Посещавам два пъти седмично един от центровете от семеен тип в Казанлък и виждам много подобрения в развитието на децата. Някои от тях бяха с памперси, а сега, едва след година, много от тях се обслужват напълно самостоятелно. Някои от децата започнаха да ходят на училище или детска градина. Това им дава различни нови възможности и опит. Радвам се да виждам как децата помагат с прането, как простират и сгъват дрехите след като са изсъхнали. Един ден, когато си тръгвах от семейната къща, едно от децата, което обикновено не говори, ми каза „Чао” и ми изпрати въздушна целувка. Този малък жест ме докосна толкова силно. Когато ставам свидетел на развитието им в тази малка, семейна среда, ме изпълва надеждата, че те ще имат много по-добър стандарт на живот. Искам да продължавам да подкрепям тази важна кауза с надеждата, че моят малък принос ще помогне за осъществяването на промяната.
Ан Лък