Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: На 2 ноември в Централния военен клуб София ще се проведе Changemakers Charity Ball – най-голямото благотворително събитие, което Фондация „Сийдър“ организира всяка есен. Балът се провежда за 14-та поредна година и набира средства, с които организацията осигурява грижата за над 105 деца и младежи в неравностойно положение, които подкрепя. Радио „Фокус“ е медиен партньор на събитието. Наш гост е Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ – българска неправителствена организация, която предоставя 24-часови индивидуални грижи и специализирана подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение, предимно с увреждания. Защо избрахте бала като форма за набиране на средства за децата и младежите в неравностойно положение, за които се грижите?
Александрина Димитрова: Балът е едно ежегодно събитие на Фондация „Сийдер“, което организираме още от създаването си преди 14 години. И това, което установяваме, е, че от една страна това е добър начин хората да дарят, но също така да се запознаят по-отблизо с каузата и хората, които стоят зад нея, а в същото време да прекарат приятна вечер в добра компания и с интересна програма. Също така, балът успява да събере на едно място над 200 представители на социално отговорния бизнес у нас, което пък им дава възможност те да обменят контакти и да се почувстват част от една общност. Общност, която се обединява около вярвам достойна кауза. Така че за нас това е възможност не само да наберем средства за каузата си, но и да съберем хора, които след това стават посланици на тази кауза и ангажират и други около себе си и около нашата фондация. Разбира се, това не е единственото събитие, което ние организираме. Налага ни се да правим и други по-малки събития, кампании за събиране на средства, за да осигурим качествена грижа за децата и младежите, за които се грижим вече толкова години.
Водещ: Фондация „Сийдер“ предоставя 24-часова грижа на най-много деца и младежи сред неправителствения сектор у нас. В какво и по какъв начин се изразява тази грижа?
Александрина Димитрова: Първо е важно да кажа, че става дума за може би най-трудните деца и младежи – тези, които често са преживяли редица изоставяния, с доста травматични преживявания в детството. Голяма част от тях са и с тежки интелектуални и физически увреждания. Затова грижата за тях е интензивна. От една страна става въпрос за всекидневна грижа, такава, каквато би следвало да бъде в едно семейство – през хранене, подкрепа в къщи, подкрепа в училище, но също така и специализирана грижа, която се изразява в различни терапии вече в зависимост от индивидуалните нужди на всяко дете и младеж. Това може да бъде физиотерапия, арт терапия, работа с психолог, наистина според нуждите на всяко дете. И това изисква много сериозен екип от професионалисти на фондацията, които са ангажирани с тази грижа всеки ден.
Водещ: А колко са такива деца, г-жо Димитрова, в България?
Александрина Димитрова: В момента около 3 хиляди деца в България живеят в такива центрове от семеен тип – този тип социални услуги, които и Фондация „Сийдер“ управлява, но по-голямата част от тези центрове всъщност се управляват от общини, не от неправителствени организации поради липсата на интерес от страна на неправителствените организации да управляват такъв тип социални услуги заради нуждите от доста допълнителни инвестиции в тях.
Водещ: С какви проблеми се сблъскват децата в неравностойно положение?
Александрина Димитрова: С редица проблеми. От една страна може би най-важното е това, доколко те са приети в обществото. В началото на тази година излезе проучване, което показва, че близо 80% от хората в България приемат този процес по закриване на специализираните институции и това, че децата вече получават по-качествена грижа било то в приемни семейства или в центрове от семеен тип, но едва 40% са съгласни тяхното дете да учи в един клас с дете от подобен център, а 20% биха поканили такова дете в къщи на гости, което показва, че хората малко по малко започват да приемат тази промяна, но все още не се чувстват особено ангажирани към благополучието на децата и младежите в неравностойно положение.
Водещ: С какво си го обяснявате?
Александрина Димитрова: Да ви кажа, аз си спомням, когато ние откривахме нашите центрове в Кюстендил и Казанлък, как хората протестираха и дори събираха подписки срещу откриването на тези центрове. В последствие това се промени. Сега вече нашите деца са много по-приети, хората ги познават, те ги виждат навсякъде. Така че предполагам, че причината беше страх, нещо непознато се случваше за тях. Много от тях не бяха виждали човек със сериозни интелектуални увреждания, например. По отношение на ангажираността, мисля, че хората в България все още тепърва се запознават с темата за дарителството. Много хора виждат, че искат да помогнат, но често не знаят как, и разбират помощта през това да дарят дрехи и играчки за децата. Всъщност, тези неща са осигурени. Това не са домовете от преди 10 и повече години. Наистина тези базови нужди на децата са осигурени. Важно е обаче те да се почувстват приети и в училище, и като играят в парка, и това вече отнема време хората да свикнат и наистина да го постигнем.
Водещ: Какво се промени за децата с увреждания от началото на тази година, откакто влезе в сила новото законодателство за тях?
Александрина Димитрова: Няколко закона бяха приети за децата и хората с увреждания, но мисля, че трябва да мине малко повече време, за да можем да кажем какъв е реалният ефект от тези закони. Със сигурност е добре това, че започна такъв процес, но тепърва предстои подзаконовата нормативна рамка – там, където вече ще се изчистят детайлите и ще стане ясно, доколко наистина те ще променят живота и ще осигурят по-голяма подкрепа на тези деца.
Водещ: Събраните от благотворителния бал средства ще ви стигнат ли?
Александрина Димитрова: Миналата година беше рекордна по отношение на набраната сума от благотворителния бал. Ние успяхме да наберем 100 хиляди лева. Това е крайната сума, която беше инвестирана директно в грижата за децата и младежите. Това е възможно, благодарение на многото партньори, с които правим събитието. И тази година спонсори, хора, които участват в програмата напълно безвъзмездно, които даряват предмети, преживявания за търга, надявам се и тази година да имаме този, а може би още по-голям успех, дано. Но в същото време трябва да кажа, че това е сумата, която ни стига за около 2 месеца за грижата за децата и младежите. Ние на година трябва да наберем поне 600 хиляди лева, за да подсигурим продължаването на тази грижа и устойчивостта й, поради което организираме и други събития и търсим партньорства. Но пък балът е един начин ние да достигнем до хората, а през тях и до още повече хора, така че пък през годината те да продължат подкрепата си към нас.
Водещ: А държавата оказва ли ви подкрепа? Финансова?
Александрина Димитрова: Да, социалните услуги, които управляваме, ние получава финансиране през общините, в които функционират тези центрове. Това е бюджет, заделен за държавата за този тип социални услуги. Така че около 60% от разходите в центровете са покрити от държавата, останалите 40% са тези, които ние набираме допълнително от корпоративни и индивидуални дарители, защото смятаме, че без тях не бихме могли да осигурим грижа, която да е различна от тази на специализираните институции, които сега закриваме.
Водещ: А каква е съдбата на децата и младежите с увреждания от тези центрове?
Александрина Димитрова: Повечето от децата и младежите с увреждания са с наистина тежки интелектуални увреждания. Много от тях са живели и в социализирани институции, което допълнително е влошило тяхното състояние значително. Говорим за деца и младежи, които са невербални, много от тях много трудноподвижни, дори имахме случай на деца и младежи, които абсолютно по никакъв начин не взаимодействаха с хората около тях. Така че това са деца и младежи, които вече пораствайки и ставайки над 18 години ще продължат да имат нужда от една интензивна подкрепа, и ще продължат да живеят в такива центрове. Ние се грижим и за деца без увреждания – имаме един такъв център, където са деца без увреждания в тийнейджърска възраст с друг тип проблеми – преживяно насилие, изоставяния, където по закон те могат да останат до 20-годишната си възраст, ако продължават да учат в центровете, след което за съжаление все още няма държавна политика, която да казва какво се случва с тях след това, въпреки че в повечето случаи те са абсолютно неподготвени за самостоятелен живот. Така че там лично ние с децата, за които се грижим, работим много интензивно за това да ги подкрепим и след като напуснат центъра – с намиране на работа, с квартира.
Водещ: Да, това е справедливо и хуманно. Мога ли да ви задам личен въпрос?
Александрина Димитрова: Разбира се.
Водещ: Вие защо се насочихте към тази област? Имате внушителна биография. Завършили сте, учили сте и в чужбина, не предпочетохте ли някой лъскав офис, за да се реализирате? Това е мъчителна работа искам да ви кажа, не знам. За вас може би е по друг начин, но отстрани…
Александрина Димитрова: Отговорността е много голяма. Определено е така. Но в същото време удовлетворението, което изпитвам е още по-голямо. Реших да се занимавам с това когато се върнах от САЩ, където учих като част от една програма – една едногодишна програма, и си казах, там забелязах, че има много младежи с увреждания, студени, и се зачудих защо не ги виждам в България. И си казах – явно има някакъв проблем. И още тогава попаднах на Фондация „Сийдър“, стана ми интересно, започнах като доброволец и вече през годините минах през различни длъжности, което ми помогна да разбера повече и да опозная и децата, и младежите, за които се грижим, и политиките в тази сфера. Така че в крайна сметка преди 4 години, вече почти 5 да оглавя фондацията. И виждам своето бъдеще определено в тази посока. Смятам, че това е истински смисленото, нещото, което променя България наистина.
Водещ: Вие сте млад човек, избирате да работите в социалната сфера. Смятате ли, че тя ще донесе, промяната към нея ще донесе и промяната в България? Тоест, промяната на България ще започне от нашия манталитет?
Александрина Димитрова: Абсолютно смятам така. Още повече, че за мен основното, което е добре да се опитаме всички заедно да променим, е да си дадем сметка, че нещата зависят от нас, и колкото и клиширано това да звучи, може би е време да спрем да се оплакваме, да търсим негативното и да видим кое е малкото, което можем да променим. Ние се грижим за 105 деца и младежи, но това са 105 променени животи.
Водещ: 105 съдби.
Александрина Димитрова: Точно така.
Водещ: И пак да се върнем към събитието, което ни събра тази вечер. На 2 ноември в Централния военен клуб. Как то ще протече? Обикновено какъв е сценарият за него?
Александрина Димитрова: Нашите гости, които обикновено са около 200 и повече, се наслаждават една изискана 4-степенна вечеря. През това време сме подготвили една интересна програма. Наш водещ тази година е Стефан Щерев, който безвъзмездно подкрепя каузата, както и всички останали в програмата. Ще има джаз банда „Форт Едишън“ – млади музиканти, които се включват. Основна част от програмата е и нашия благотворителен търг на живо, който се води от акционер сертифициран, професионалист, която също се включва и по този начин подкрепя Фондация „Сийдър“. По време на търга се разиграват интересни преживявания и предмети, за които хората могат да наддават. Тази година например имаме като преживяване 7-степенна вечеря, която ще бъде приготвена лично от френския шеф Антоан Вераст. Той е и главен готвач на френския посланик у нас. Също така, ще имаме ексклузивни билети за предпремиерата, тоест, преди да излезе публично на новия епизод на „Междузвездни войни“. Подготвили сме и фото сесия в двореца, която пък ще бъде заснета от моден фотограф Петя Чолакова. Изобщо, различни преживявания, които човек не може да си закупи, ще бъдат предоставени на търга, така че да предизвикат интереса на публиката, и по този начин хората да се включат в каузата. Но всичко това е съчетано и с една приятна музикална програма, така че хората да могат и да се забавляват.
Водещ: Радио „Фокус“ е партньор за това ваше начинание, но смятайте, че сте добре дошла в това студио винаги, когато имате какво да кажете, да споделите проблеми или радости, защото радостите също се споделят.
Александрина Димитрова: Много благодаря.
Цоня Събчева