Казвам се Християн, но приятелите ми викат Хрис. О да, вече имам много приятели и хората от фондация „Сийдър” са част от тях. От както те ме подкрепят животът ми се промени главоломно.
Днес съм на 21, но когато съм се родил лекарите са ми поставили страшна диагноза. Според нея аз не мога да правя много неща. И наистина не можех, но не заради диагнозата, а просто защото нямаше кой да ми покаже как – на мен и на другите около 60 деца, с които прекарах 16 години от живота си зад стените на институция за изоставени деца с умствени увреждания. Докато живеех там аз бях агресивен, не говорех, не знаех как да се държа с останалите и често странях от всички. Въпреки че бях тийнейджър, имах нужда постоянно да ми слагат пелени, защото никой не ме беше научил как да се справям без тях…
През 2010 година с помощта на фондацията „Сийдър” се преместих в къща от семеен тип в Кюстендил и благодарение на индивидуалното внимание, което всеки ден получавам там аз съм много различен и имам възможността да се науча на толкова много неща. И съм щастлив, защото вече ходя на работа и имам заплата, пазарувам сам, хората ми се доверяват, мога да боравя с пари. Отдавна не само съм забравил пелените, а и сам се грижа за хигиената си и с желание помагам за домакинството в семейния център, в който живея. Агресията ми е заменена от постоянна усмивка на лицето ми. Преди исках да съм сам, а сега обичам да съм сред хора, да пея и танцувам и вече ходя на народни танци.
И не мисля за диагнозата, защото не тя ми пречеше да се развивам. Пречеше ми това, че докато растях нямаше кой да ми покаже как да го направя. Е, вече има и се надявам това да продължи да е така.
*Името на младежа е променено.