Във връзка с позицията, която фондация „Сийдър“ зае относно промените на чл. 46 в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, публикуваме интервюто на изпълнителния директор на фондация „Сийдър“ Александрина Димитрова за БНР Стара Загора.
В резултат на промените, близо 1500 деца и младежи с увреждания са в риск да бъдат преместени от центровете за настаняване от семеен тип, в които живеят в други такива, пръснати в цялата страна, без индивидуална оценка и предварителна подготовка.
Запис от интервюто може да чуете тук.
БНР: С какво това застрашава тях като цяло и техния живот?
АД: Точно така, това е планът на министерството на труда и социалната политика – тези премествания да се случат до края на април следващата година. Проблемът е в това, че децата и младежите с увреждания вече са свикнали да живеят заедно. Освен това мога да дам конкретен пример с центрове, които ние от фондация „Сийдър“ управляваме в Кюстендил вече 6 години и в Казанлък от 1 година. Децата ходят на училище, имат приятели, чувстват се като у дома си, имат хора в екипа, които ги подкрепят и обичат. Изведнъж само на база на това на колко са години, те ще бъдат местени в други центрове, включително извън населените им места в момента. Имаме деца, които досега са местени толкова много пъти, като например дете на 9 години, което досега е местено 8 пъти. Поредно преместване за него, би означавало то да бъде травмирано за цял живот. Тъкмо е свикнал в училището, в което учи, има приятели, има хора в екипа, които познава и на които се доверява и ако бъде преместено за 9 пореден път, то това ще има изключително негативен ефект върху целия му живот от тук нататък. Така че това е нашето притеснение и то се отнася и за младежите, някои от които са с изключително тежки увреждания, и поредно преместване може да означава дори загуба на животи.
БНР: Нека да обясним за нашите слушатели, защо според министерството това е наложително?
АД: За съжаление ние нямаме отговор на въпроса откъде идва това решение, тъй като е направена една промяна в правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, според която тези центрове ще бъдат разделени отделно за деца и отделно за младежи и тази промяна налага децата и младежите да бъдат премествани, но промяната е правена без консултации с общини, без консултации с неправителствени организации, така че ние продължаваме да нямаме отговор на въпроса каква е причината за подобна промяна.
БНР: Тъй като вие сигнализирате за този проблем, как според вас може да бъде избегнат или да бъде разрешен?
АД: Нашето предложение е на първо място спешно да се отмени тази разпоредба в правилника и да се свика работна група към министерството на труда и социалната политика, в която да бъдат включени, както общините които отговарят за тези социални услуги така и неправителствените организации, които работим и също управляваме такива центрове. Вече в рамките на тази група да се обсъди необходимо ли е подобно профилиране на центровете, как всъщност се взимат решения за тези деца и младежи като се следва индивидуалния подход и не се гледа само възрастта. И изобщо да има едно широко обсъждане, когато се правят промени.
БНР: Тъй като доста хора са на мнение, че центърът за настаняване от семеен тип е също дом, с какво той помага за деинституционализацията на децата и с какво прави всъщност живота им по-добър?
АД: Всъщност центровете тогава когато се управляват качествено са много по-различни от институциите. На първо място те са в градовете, т.е. децата и младежите не са изолирани, както бяха много от домовете за деца с увреждания, които вече са закрити. Освен това те са в много по-малки групи, за тях се грижат повече хора, които полагат непрекъсната 24 часова грижа и важното е, че тези центрове са техния дом. Те ходят на училище, когато са болни ходят на лекар, както правим всички останали, имат приятели в общността. Когато пораснат се търсят възможности за намиране на работа и по-голяма самостоятелност. От тази гледна точка, центровете макар и да не са семейство много повече се доближават до семейната среда, отколкото една институция би могла някога да се доближи.