В седмиците след прекратяване на извънредното положение наблюдаваме как животът постепенно се завръща към нормалния си ритъм. Детски градини и ресторанти отново отварят врати, парковете са оживени от глъч, служители предпазливо се връщат към своите работни места.
Но докато при повечето от нас извънредното положение напомня за себе си с маските в супермаркета и завишената употреба на дезинфектант, за най-уязвимите групи от нашето общество реалността е по-различна.
Децата и младежите с увреждания, лишени от родителска грижа, които съставляват една от най-рисковите групи, продължават да спазват строга изолация при ежедневна дезинфекция на обитаваните от тях жилища и провеждане на дистанционни терапии, където състоянието го позволява. Причина за това са, от една страна, крехкото здравословно състояние на децата поради комплексните диагнози, а от друга – възрастта на социалните специалисти, които се грижат за тях, която в преобладаващия случай е над средната.
Организациите, предоставящи социални услуги не могат да си позволят отхлабване на мерките, тъй като рискът от разпространение на вируси е многократно по-висок в центрове за настаняване от семеен тип, където стандартно живеят между 8 и 14 деца с редица тежки заболявания. Станахме свидетели, че не само в България, но в европейски мащаб, именно подобни заведения са най-уязвими.
Затова, макар и уморени от непрестанното търкане с дезинфекциращи препарати, безкрайните обяснения защо е необходимо да използваме маски и не можем да ходим на детската площадка, часовете общуване с пикселизирани колеги, ние трябва да продължим да съществуваме и работим в режим на извънредна предпазливост. Служителите продължават да бъдат транспортирани от и до работа, разходите за хигиенизиращи продукти и предпазно облекло са значителни, достъпът до терапии е в процес на системна актуализация, социалният живот на децата и младежите е сведен до минимум.
Горди сме от постигнатото през последните месеци. Успяхме да запазим нашите деца и младежи здрави и в добро настроение и да научим нашите служители да боравят с дигитални платформи за срещи и терапевтична помощ.
Но предизвикателствата за нас продължават. Защото първичната грижа е само основата на нашата работа. След нея идва грижата за емоционалното здраве на децата и обгрижващия персонал, адаптирането на индивидуалните терапевтични планове към настоящата обстановка, създаването на гъвкава система за работа, която да може да се променя своевременно и при необходимост.
Вече работим в една съвсем различна парадигма. Съвременна, но и много изискваща. Парадигма, която отнема време и усилия и няма как да се реализира без споделеност и подкрепа.
Кампанията за подкрепа на децата и младежите в нашите центрове е активна тук.