В края на месец април 2016 год. група ученици от Международното училище на Цуг и Люцерн, Швейцария посетиха децата и младежите, които фондация „Сийдър“ подкрепя в Казанлък. Броени дни преди да посрещнем доброволци от Швейцария отново споделяме с Вас интервю със зам.-директора на Международното училище – Стюарт Байфийлд, което направихме миналата година.
През 2016 год. доброволците организираха благотворителни събития в училището и участваха в различни доброволчески инициативи, които подобриха живота на децата и младежите, които живеят в нашите семейни къщички и защитено жилище.
Стюарт Байфийлд подкрепя фондация „Сийдър“ от 2009 година, а като представител на училището от 2011 година, част е от Борда на директорите на фондацията. В интервюто можете да прочетете повече за проекта, който реализирахме заедно през изминалата година – неговите цели, идеи и постижения. Вижте го:
Разкажи ни повече за проекта. Какво правите с учениците в България?
Нашите ученици работят по проекта от края на август 2015 година. Продаваха горещ шоколад, а цялото училище донесе монети, с които създадоха произведение на изкуството. Идеята е да бъдат набрани 20 00 лева, с които да платим работата, която вършим тук – пътуването, озеленяването, засаждането на растенията, боядисването и др. Доброволците имат още дейности, върху които ще работят преди лятната ваканция. Когато се върнем в Швейцария ние не прекратяваме проекта. Продължаваме да набираме средства и провеждаме сесии за обратна връзка, в които не обсъждаме само положителната страна, а и възможности за подобряване на целия проект. Споделяме какво сме взели и какво сме научили. Аз мисля, че човешкият мозък има нужда от време, за да си спомни специфични моменти, които не са били толкова важни, когато са се случили, но придобиват стойност в бъдещето.
Как се роди идеята за проекта?
Правим това от 4 години. Всяка година водим ученици тук и създаваме още една група, която работи в Швейцария. Не всички доброволци искат да посетят България, но искат да подкрепят каузата на фондация „Сийдър“. Не мисля, че това преживяване е за всички, но вярвам, че всеки би могъл да допринесе за промяната. Ние подкрепяме фондация „Сийдър“ от 4-5 години и връзката ни е много силна.
Какви са целите ви?
Мисля, че целите ни всъщност са две. Основната цел е да подобрим живота на децата и младежите, с които работим в България. Но от друга гледна точка, стои разбирането за нашите ученици. Сега те осъзнават много по-добре какъв е широкият свят, какъв е животът извън сигурната черупка, извън тяхната комфортна зона. Швейцария е много спокойно място за живеене, ние не виждаме бедността, не срещаме хора с увреждания. Доброволците се сблъскват с много различна ситуация тук и за някои от тях това е истинско изпитание.
Какво ги мотивира да помагат на децата и младежите с увреждания?
Аз мисля, че нашите ученици разбират, че са в привилегировано положение. Те имат родители, които ги напътстват и подрекпят, справят се добре финансово. Учениците вярват че ние – като човешки същества, трябва да поемем отговорност и да помогнем на хората, които не са в добро положение.
Как се чувстват те в момента?
Изморени (смее се). Мисля, че им е нужно време за да осъзнаят нещата, които видяха и почувстваха. Нужно им е време за да разберат. Аз вярвам, че някои от тях изградиха силна връзка с децата и младежите, показаха дълбоко разбиране към това, което се случва. Учениците са много удовлетворени от стореното, отвориха очите си за ситуацията в друга държава, в друга атмосфера.
Какво е тяхното отношение към децата и младежите?
Показват чувство на състрадателност, това е най-важното, което виждам. Говорят разпалено за децата, за промяната в техния живот, а това е нашата най-висша цел.
Мислиш ли, че имаха достатъчно време за да изградят връзка помежду си?
Интересно е, че учениците не говорят български език, но видяхме колко бързо се свързаха с децата и младежите. Комуникацията не е само чрез думи. Видях много невербална комуникация и това ме прави щастлив. На урока по танци, те се свързаха много добре и това преживяване е специално и за двете страни.
Как тази връзка ще промени животите, както на доброволците така и на децата и младежите?
Връзката между училището и фондация „Сийдър“ е много силна. Вярно е, че ние даряваме нашето време, състрадание, любов и пари на децата и младежите в семейните къщички, но това е двустранна връзка и ние не трябва да го забравяме. Нашите ученици получават много в замяна. Понякога не се сещаме, че те са твърде млади, едва на 13-14 години и в тази ситуация научават много за себе си. Проектът променя животи тук в България, но променя животи и в Швейцария, защото доброволците си тръгват с различно мислене. Те може би никога повече няма да работят с фондация „Сийдър“, но малка част от тях ще остане тук и те ще променят идеите си, за това кого искат да подкрепят, и какво искат да правят в бъдеще.
Разкажи ни кои са най-вълнуващите моменти за децата и доброволците?
Мисля, че урокът по танци отвори очите ни, защото дори най-срамежливите и резервирани ученици, се откриха и танцуваха с децата и младежите. Също така и онази най-първа сутрин, когато прекрачихме прага на най-първата къщичка. Тогава се срещнахме с деца и младежи, които не могат да говорят, да действат, да се движат или да отговарят по начина, който социалните норми определят за нормален. Това беше много силен и вдъхновяващ момент. Научихме как да чувстваме децата, как да се справяме с тях. Това не е комфортна и лесна ситуация, не е вълнуващ момент, но е много, много вдъхновяващ.
Какво те кара да се гордееш?
Доброволците не са възрастни хора, те самите са деца, но начинът по който се свързаха, начинът по който общуваха и работиха с децата с увреждания, е най-важното нещо за мен.
С какви чувства напускаш това място?
Това място винаги ме кара да се усмихвам, България ме кара да се усмихвам. България е невероятна страна, с невероятни хора и различна култура и е важно да запазим тази културна идентичност. Виждам надежда тук, надежда за местата, в които децата все още се нуждаят от помощ. Виждам надежда, че те също ще имат шанса да почувстват любовта, топлината и отдадеността.
